Рожденичката

Джордан

Той ми подаде ръка, когато бях на улицата. Не ме експлоатира и не ми причини вреда; вместо това внимателно се движи около мен. Слуша ме, защитава интересите ми и разпознава истинската същност в мен. Но…

Когато той се прибира от работа, сърцето ми започва да бие учестено, а погледът му, изпълнен с копнеж, сякаш ме изгаря.

Трябва да сложа край на тези чувства. Това просто не може да продължава.

Сестра ми веднъж спомена, че почти няма добри мъже – дори ако случайно срещнеш такъв, вероятността е той вече да е ангажиран. Но в случая Пайк Лоусън не е обвързаният.

Аз съм.

Пайк

Приютих я с намерението само да помогна. Времето обаче минава и ситуацията става все по-сложна. Трябва да спра да мисля за нея и да престана всяки път при срещите ни у дома да задържам дъха си. Не мога нито физически да я докосвам, нито трябва да имам такива желания.

Тя е едва деветнайсетгодишна; аз съм трийсет и осем години старец и баща на нейния приятел.

В момента те двамата живеят при мен. Какво още би могло да се обърка?