Маймунската кожа

През прозореца тя наблюдаваше как настъпва вечерта, а зад стъклото се натрупваше розовият призрак на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, като го покани да налее, както беше правил досега. Нищото навън и скочът имаха един и същ оттенък.

Петър Манев изпитва омраза към хората, но заради своята добродушна природа мрази и себе си. Неговата религия е свързана с желанието за различен начин на живот, а когато му се налага да намери цел за една маймунска кожа, всичко в живота му започва да придобива смисъл. Геологът тръгва към африканската джунгла не като човек, а по-скоро като горила. С времето той забравя своята истинска същност и само от време на време споменава любовниците от своето минало.

Как ще продължи този спектакъл на фантастични идеи - разберете в абстрактната повест на Борис Априлов.