Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване

"Автографът" представлява сравнително ново явление в българската художествена литература, което се утвърдило сред авторите и читателите през последните десетилетия на XIX век и началото на XX век.

През този период автографът става все по-популярен, особено под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи снимки - практика, която почти е изчезнала в съвременността. Въпреки това, в писателските среди и взаимоотношенията с читателите той придобива ясно изразен характер, легитимиран институционално и днес радващ се на признание и значителна популярност.

Завършената книга "Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване" служи като своеобразен преглед на развитието на автографа в българската литература от XIX век до наши дни.

В този контекст пред читателя стои произведение с форма на "антология", включваща проявления с дарствени текстове от периода на Възраждането (около 80-85 примера), следосвобожденското време (над 50) и повече от 700 свързани с литературната сцена от второто полугодие на XX век до началото на XXI. Съдържа също така кратки статии за отделни автографи (от Христо Ботев, Сава Доброплодни, Васил Ст. Берон, д-р Кръстев...) както и откъси от творчеството им.