Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му

Книгата е посветена на 250-годишнината от написването на "История славянобългарска", но не носи юбилеен характер в своя подход, проблематика и интерпретация. Вместо да представлява традиционно монографично изследване, авторът цели да задълбочи разбирането за различни аспекти на делото на Паисий Хилендарски, особено неговата роля като реформатор. Първоначалните глави реконструират обстановката, в която Паисий създава своята творба и разглеждат статута му сред анонимното монашеско общество през XVIII век, както и връзките му с реформатори по това време като преподавателите Паисий Величковски и Евгений Вулгарис. Личността на йеросхим Спиридон Габровски и неговата "История" се осмислят от нова перспектива. Изследват се преходите между класическите копия на "История славянобългарска" и техните варианти чрез задълбочен анализ на десетина преписа (като Болградския, Втория Самоковски, Бобчевия и други). За много от тях това е първо подобно проучване в контекста паисиезнанието. Коментира се как "История славянобългарска" е възприемана в Търновско и Самоковско, както и сред българските преселници в Бесарабия. Завършвайки книгата, авторът проследява влиянието на Паисиевите идеи върху творчеството на Н. Рилски, В. Априлов, Н. Бозвели и Христо Ботев; те интерпретират формулировката “без Паисий – по паисиевски”, обогатявайки литературната приемственост с нови нюанси.