Небесните пасбища

„Небесните пасбища“ (1932) е едно от ранните произведения на Стайнбек, в което се проявяват темите и стилистичните особености, които по-късно ще бъдат развити в неговите шедьоври. През 2010 година творбата оживява на сцената благодарение на режисьора, който е художественият ръководител на Калифорнийския театър „Шекспир“ в Оринда.

Много критици наричат тази уникална колекция от истории за живота на фермери „роман в разкази“. Тези фермери са намерили своето място в плодовитата земя между Салинас и Монтерей. С дълбочина и съчувствие, обогатени с добродушен хумор, Стайнбек представя портрет на патриархално общество, населено с простодушни и искрени хора - разумни и мъдри личности до странни или неразбираеми индивиди; мечтатели и неуспели. Всеки един от тях носи своята тежест през трудния път на живота – низ от надежди и провали, радостни моменти и тъга, ежедневие с изненадващи събития и драматични ситуации. Постепенно се оформя разнообразен свят от преплетени съдби във великолепната долина, която повече от век преди да бъде заселена била наречена Лас пастурас дел сиело от испански ефрейтор след впечатляващото му преживяване при преследването на индианци.