Улица „Консервна“ (твърда корица)

„Улица „Консервна“ (1945) е драматична поема, изпълнена със скърцащи звуци, песни и неприятни миризми. Там се виждат разпиляни консерви, ръжда и трески, дворове обрасли с бурени и сметища, работилници за сардели и нощни приюти. Но тази улица също така представлява нежно пробиваща светлина, навик, носталгия и мечта. Тя е странно място на „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, чието богатство се изразява само в неплатените им задължения. Докато автори като Фицджералд и Фокнър създават новаторски стилове и играят с въображението си или променят езика до блестяща форма, Стайнбек избира да бъде хроникьор на залозите и надеждите на своето време. Той е реализиран мисионер и страстен филантроп, който не остава безучастен към последиците от националните катастрофи върху обикновения американец. Литературата му носи дълбоко състрадание към тези без права and уязвими хора; тя е пронизана от свещена ярост срещу коварството на властта και капитала както και преклонение пред човешкия дух和 неговото достойнство."