Неделята, която беше в понеделник

**РЕЦИДИВИСТКА**

Неочаквана нежност протича през вените ѝ. Скоро ще отмине. В предишния си живот беше Ана Каренина, но в този не е!

Сега тя купува прежда и кукички, за да плете и да се опитва да заглуши скуката в гърдите си вместо сърцето.

Дори ако Бог реши точно в неделя да дойде пръв, тя вече знае как да се разделя без капка кръв.

Научила е как да се разхожда из есента, но без възторг или тревога. Без тъга.

Забелязва света около себе си, но не ѝ е важно с какви очи го прави. Болката научава дори така, че почти няма значение.

Но проклетата нежност я пронизва чак до петите. От тук нататък идването на влака изглежда неизбежно.

*******

**МУЗИКА**

Не твърдя, че това е знак от Бога. Просто записвам всичко такова, каквото беше: На осмия етаж валеше сняг; на останалите нямаше следа от него. Приемам тази белота лично като присъда – защото с красотата си съм затъмнила смъртта и така съм взела част от хубостта на живота.
Когато провесих погрознялия живот през осмия етаж за спомен за личния снеговалеж, той заблести сред бялото.
Тази светлина беше толкова успокояваща за мен, че се пробудих едва сега през юни.
На осмия етаж звучи Шопен.

Какво красиво време! Сега ще му дам целувка.