Мечка страх

Тези стихотворения се опитват да намерят израз за онова, което не може да бъде назовано. Те предизвикват дълбокото мълчание да говори и отекват в самите себе си, позволявайки ни да ги чуем без нужда от допълнителни обяснения. Вместо да се разширяват навън, те натрупват емоции вътре в нас и избухват като имплозии – там, където основните частици на материята съществуват едновременно навсякъде и никъде. Защото всъщност представляват енергия. Не могат да бъдат уловени от критичния разум, а само от освободената интуиция. Тези творби не търсят читатели с цел убеждение в свои открития; подобно на гладкия камък, който не желае ничий поглед - просто са част от съществуването. Както казва Карл Сандбърг, поезията е дневник на морско животно, живеещо на сушата и мечтаещо за полет.

Имам чувството, че поетът Марин Бодаков все повече се дистанцира от нас и със своето отсъствие ни повежда след себе си към неизвестното направление без пътни знаци.

Александър Шурбанов