Планката и Болтът. Катерачни истории

Когато Ели публикува „Клемата и френда“, епохата на „героичното“ катерене все още беше актуална, а използването на болтове се считаше за признак на слабост. Сега, след десет години, обаче те започнаха да бъдат възприемани почти като стандарт за определяне на това дали един алпийски маршрут е „съвременен“ или „труден“. Затова не ме изненада фактът, че новото заглавие на книгата ѝ е „Планката и болтът“.

Разбира се, тук има известна доза ирония. Ясно е също така, че между двете произведения (и различните периоди) съществува връзка - Клавис вече е пораснал и променил своята перспектива. Най-важното обаче е, че той запазва автентичността си и осъзнава например какво отличава катеренето от другите физически активности: основната сила и мускулната издръжливост. Разбираемо е, че с времето са се появили нови "герои".

Ели умело използва целия набор от термини в катерачния сленг и внимателно подбира мъдри мисли от света на катеренето. Всеки може да открие нещо близко до себе си в текста ѝ. Има много точни и забавни определения; например: “Обери” не означава просто действие - то представлява вик или воля за незабавно изпълнение”, както и комичният подход към понятието “Фън клайминг”. На по-сериозно ниво тя споменава: “Някои алпинисти оставят следа в историята чрез своите достижения вместо чрез хранителните си навици”.

През цялото време през страниците преминава идеята: “В катеренето чудеса не стават”. Но какво ни мотивира да практикуваме този спорт толкова години - по 30-40 или даже до края на живота си? Именно това сякаш успява Ели да ни разясни в новата си книга, което напълно оправдава решението ни да отделим няколко часа тренировки само за да я прочетем!