Несъзнаваните аналогии - как съпоставяме релационно сходни неща, без да осъзнаваме това

Ако приемем, че способността да мислим чрез взаимоотношения е показател за човешка интелигентност, как можем да разберем твърдението, че аналогичното мислене представлява сложен когнитивен процес? Към кой тип процес – Тип 1 или Тип 2 – принадлежи то? Защо се счита, че използването на аналогии е сложно от когнитивна гледна точка и възможно ли е те да бъдат прилагани без наше осъзнаване и без значителни усилия на умствените ресурси? Тази книга разглежда подобни въпроси и анализира данните от съществуващите изследвания в областта на аналогичното мислене, някои от които са проектирани и реализирани в лабораториите на катедра "Когнитивна наука и психология" към Нов български университет.