Млада Виена в млада България

Тази книга възстановява в българската колективна памет забравени културни личности и събития от един пренебрегван исторически период.

За първи път читателите у нас имат възможността да се запознаят с особеностите на драматичното творчество на групата „Млада Виена“, което изразява духа на Виенската модерност. Във Виена около 1900 г., наред с новаторските теории на Ернст Мах, Зигмунд Фройд и Ото Вайнингер, творят писатели като Херман Бар, Артур Шницлер и Хуго фон Хофманстал.

Как взаимодействието между духа на старата Виена влияе върху младата българска култура? Каква роля играе княз Фердинанд в контекста на виенската модерност? Как младовиенският дух присъства в ранните произведения на Теодор Траянов, които неговите съвременници смятат за начало на българския символизъм? Защо Николай Лилиев разкрива неочаквани аспекти от възможностите на българския език при превода си на „Електра“ от Хофманстал, показвайки ужас и човешка тревога? Как Гео Милев интерпретира пиесата по начин, вдъхновен от кубизма? По какъв начин социалистическите среди "използват" Шницлеровото „Хоро“ за свои цели? И каква е истинската история зад постановката на „Младият крал“, базирана на “изгубения” текст от Теодор Траянов и музика написана от Димитър Караджов във Виена?

Отговорите за тези въпроси са резултат от дългогодишната литературно-археологическа работа и контекстуалното реконструиране извършено от автора - теми, които нямат своето място в съвременната българска култура.