Западноевропейска литература Ч.11: Десетимата най-големи поети на европейския модернизъм

Най-уважаваният български експерт в историята на западноевропейската литература продължава своето житейско дело с новата си книга, посветена на десетте най-велики поети от европейския модернизъм. Този труд представлява единайсета част от неговата поредица „Западноевропейска литература“, но надхвърля пределите на заглавието, тъй като трима от разглежданите поети не са свързани със Западна Европа. Става въпрос за унгареца Андре Ади, българина Пейо Яворов и финландката Едит Сьодергран, която пише на шведски – представители на малките народи и езици, чиито талант и творчество ги поставят сред най-великите имена в модернистичната поезия. Очеркът за Яворов е един от най-добрите анализи за този изключителен български творец. Професор Хаджикосев убедително защитава тезата си относно мястото на Яворов сред водещите европейски модернисти.

Въвеждащата глава „Накъде тече реката на поезията“ предлага размисли върху сложността на поезията като литературен жанр преди периода на модернизма. Книгата съдържа също очерци за важните фигури в това литературно течение: немските автори Щефан Георге, Хуго фон Хофманстал и Райнер Мария Рилке; ирландецът Уилям Бътлър Йейтс; френскоговорящите Гийом Аполинер и Емил Верхарн; както и уникалния португалец Фернанду Песоа. Почти всички тези портрети са първи или най-подробни представяния у нас.

Тази книга разширява нашето разбиране за едно от най-забележителните литературни движения и ни вдъхновява национално самочувствие чрез присъствието на един от големите български поети сред десетимата основоположници на европейския модернизъм.

Професор д-р Симеон Хаджикосев е утвърден преподавател по антична и западноевропейска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Литературен критик и изследовател, той е автор на повече от тридесет книги, включително многотомното произведение „Западноевропейска литература“, три труда относно възраждането на българския символизъм, както и мемоарните томове „Записки на конформиста“ и „Записки на вътрешния емигрант“.