Мелодия в залеза. Стихотворения

"Тази карта изразява българската душа, опалена от изгубените надежди и възродена в пролетните кълнове на пробуждането. Тя е преминала през трудностите на живота, за да посее отново любовта и състраданието в тази кръстопътна земя, която не само че дава хляб, но и заупокойни песни, тъги и мечти. Тук се раждат дълбоките поетични небеса, към които са устремени крилете на вечната младост, обичта и синовното преклонение – всичко това наричаме Поезия."
Иван Есенски

„В творчеството на Димитър Горсов откривам аспекти, които напълно липсват в съвременния свят. Най-важното е вярността - верността към корените си, земята и почвата; вярност към ливадите и нивите, дърветата и реките; привързаност към онова истинско и постоянно тук. Изглежда сякаш този поет е последният защитник на тези ценности; той желае да запази всичко това живо чрез своите стихотворения с широчина като прегръдка. Равнината му е безкрайна, небето широко а всяко видимо пред очите ми носи тяхната следа.

Пейзажът тук предлага нова перспектива – богатство от нюанси на природата с красотата й: полета, небеса със слънчеви дни или дъждове; мигове , години минаващи покрай реки , птици , животни... Всички тези неща градските хора сме забравили или оставили зад гърба си. Поетът не просто наблюдава пейзажа – той принадлежи тук като брат на земята и плодородните нива. Намира се близо до корените на природата и я изразява в произведението си благодарение на своя дълбок поглед... Любовта представлява част от този естествен живот; тя няма нищо дребно или банално . Мога да кажа , че любовта е есенцията извлечена от треви́те ̀ ̀и дървета́ , грееща под топлината на почвата , произлизаща от техния стремеж за висота.”
Рада Александрова

„В 'Свят без изход' разгръщат калейдоскопичното търсене у поета което определя мащабното звучене във неговото творчество . Горсов страда не само върху кръста житейското познание но също така при дълбинното търсене ; стихотворението притежава сложна метафора представена не сладникаво а с усещането у творец който преживял огнен буревестник:

Далеч там човек ходи гладен сред мъглита,
там злото завладява живота,
там добитък колят върху моето сърце…”
Мехмед Мереджан