Свети Силуан Атонски

През есента на 1892 година, в манастира „Св. Пантелеймон“ на Света гора пристига млад руски поклонник. Неговото примерни послушание, дарбата му за искрена молитва и дълбокото покаяние, придружено със сълзи, дават добри плодове. Въпреки ограниченото си образование, той получава изключителна духовна мъдрост и познания. Така става известен като старец Силуан.

По Божие провидение през последните осем години от живота си той е придружаван от ученика си – бъдещия архимандрит Софроний. Малко преди да почине през 1938 година, старецът споделя с него своите духовни записки. Листчетата с неравномерно написани букви разкриват безценни тайни пред отец Софроний. Той вижда задачата си в това да организира материалите по теми и решава да напише уводна част, която да подчертае величието на молитвеното богословие на своя учител. Резултатът е книгата „Старецът Силуан“, публикувана в Париж през 1958 г.

Както често се случва при светците, само след няколко десетилетия делото му получава признание от Църквата. На 26 ноември 1987 г., Светият Синод на Вселенската Патриаршия взима официално решение: "Старецът Силуан Атонски да бъде канонизиран сред преподобните и свети мъже." Книгата на архимандрит Софроний е преведена на над 25 езика и остава непоримо доказателство за наличието на святост и в наши дни.