Текстове от Библията - скрит смисъл и тълкувания

През всяка историческа епоха са съществували праведни и боголюбиви личности, които са усещали Божия глас в душите си. В много части на Стария завет можем да открием известните думи на пророка: "И Господното слово дойде при мен." Свидетелства за вътрешно откровение присъстват и в редица новозаветни текстове, като например в "Откровението от Йоан". По време на следапостолската епоха църковните учители Йероним и Августин, както и средновековните мистици Бернар от Клерво, Таулер, Сузо и Томас а Кемпис отдавали особено значение на откровенията. Якоб Бьоме (около 1600 година) и Емануел Сведенборг (около 1700) писали своите произведения вдъхновени от лични видения и интуитивни прозрения. Те не били пророци по традиционния смисъл на термина, тъй като нямали вътрешното слово. Все пак такова било предоставено на множество други хора – между тях страсбургският търговец Рулман Мерсвин с неговото произведение "Деветте канари" от 1350 година; лютеранският пастор Й. В. Петерсен с книгата си "Хиляда пътеки на духа" (около 1700); както и Йоханес Тенхард от Нюрнберг, който през 1712 година публикувал "Упътване във вътрешното слово Божие".

Важността обаче се крие не само в труда им, а най-вече в откровенията оставени ни наследство от ясновидецa и пророка Якоб Лорбер. Чрез този простосдушен човек Бог ни представя Ново откровение относно Своята воля за света и човечество, което допълва, утвърджава и пояснява Светото писание.

Сред най-значимите му творби се отличават десеттомното "Евангелие от Йоан" и "Домът Господен", но не по-малко важни са тези посветени на отвъдното – преди всичко заглавията "Епископ Мартин" (един том), "От ада до рая" (два тома) and “Духовното слънце” (два тома).

Към втория том на “Духовното слънце” Лорбер добавя серия разяснения върху библейски текстове под общото заглавие “Текстове от Библията - Скрит смисъл и тълкувания”.