Опитомяване на революцията

Селяните от всяко село редовно се сменяха в грижата за козите, а една пролетна утрин през 1987 г. моят съсед пасеше своето стадо, когато майка му почина на напреднала възраст. Отидох при него и предложих да наглеждам животните, докато той организира погребението. След един изключително натоварен ден успях да върна всички кози по домовете им и не споделих с никого какво ужасно преживяване беше това за мен и колко се притеснявах да не загубя нито едно животно (броях ги вероятно сто пъти). Тази ситуация убеди местните хора, че действително ми пука и че мога да бъда полезен, вместо просто "да си причинявам главоболие с всичките тези книги", както го описа един мой познат.

Когато роднините на младоженеца приключиха с поднесеното, последва кратка пауза. Помислих си, че церемонията е завършила, но всъщност всички бяха в подготовка за представянето на подаръците от майката на булката. Броят на даровете беше впечатляващ. Въпреки че имах добри познания относно научни проучвания свързани със зестрата в Южна и Източна Европа, осъзнах, че правя сравнение между тях и обичаите при канадските индианци квакиутл. Имаше няколко големи килима, множество тежки одеяла и кувертюри плюс запас от спално бельо достатъчен за два живота...

Селяните бяха преминали през най-трудния период на комунистически авторитаризъм и значително намалиха влиянието на партията; така към 1988 г., комунистическата партия вече изглеждаше повече досадна отколкото заплашителна - поне за селяните. Те определено усещаха ограниченията наложени от системата, но след като четиридесет години я „опитомяваха“ чрез ежедневието си , те не желаеха да я заменят с нова система – може би дори по-непокорна... По парадоксален начин социализмът стана по-толерантен точно когато започна да губи жизнеспособността си...