Етюди по народопсихология на българина

Няма как да се проучи един народ без уважение, тъй като той не е просто животно. Въпреки това, основаването на изследванията върху пиетет е голяма грешка. Тогава започваме да навлизаме в сантиментална логика, която всъщност не отразява истинската народопсихология, а представлява идеализация. Джовани Джентиле предупреждава за илюзията при обективното разглеждане на субекта. Затова е важно да се има предвид историческия контекст при изучаването на поведението на народа – в определени моменти изпъкват специфични черти. Не можем повторно да видим българския народ през погледа на Вазов; неговите произведения като „Хубава си татковино“ и „Език свещен на моите деди“ описват конкретни аспекти от поведението му по време и място, а не самата същност на народа.

Например моментът когато Аспарух преминава Дунава със своите хора представлява психологическа ситуация с уникални качества, които историята няма как да възпроизведе. Това обаче не означава, че тези качества са постоянна характеристика на народа. Когато днес анализираме българската психология, трудно можем да открием позитивни черти - липсват масови прояви на достойнство или убеденост у хората. Вместо това наблюдаваме значителна адаптация към условията и консуматорско поведение с утопичен характер; то може би не се реализира икономически, но постоянно присъства в психиката им.