Послеписът на Харт

В "Империята на правото" Роналд Дуоркин представя нова, сложна и интересна теория за правото, която нарича "правото като интегритет". По-радикалното и неочаквано твърдение от него е, че предшествениците му в областта на философията на правото грешат не само относно самата същност на правото, но и по отношение на разбирането им за юриспруденцията. Основните му идеи относно юриспруденцията могат да бъдат обобщени в три основни тези. Първо, той подчертава интерпретативния характер на юриспруденцията: общите теории целят да тълкуват ключовите характеристики и структурата на юридическата практика. Второ, философията на правото не може да бъде просто семантично описание термина "право", тъй като философите не успяват да формулират успешни семантични теории в тази област. Трето, юриспруденцията представлява важна част от процеса на съдебно решение и служи като негласно ръководство към всяко съдебно отсъждане.

От изброените тези единствено аспектът от първата теза привлича внимание с претенцията си да бъде различна от възгледите на много съвременни философи по право. Интерпретацията означава обяснение на значението; мнозина философи смятат, че анализират основните черти на правните практики и техните взаимовръзки с други социални явления като организации или морални принципи.