В убиване на времето

„Слушайте, казах им. Дали разполагате с 80 000 марки, за да построя нова библиотека? Отидете и купете каквито книги желаете, организирайте колкото семинари искате. Не ме ангажирайте с въпроси; бъдете независими!" Повечето от помощниците ми бяха революционери, а двама от тях бяха в полезрението на полицията. И все пак те не се насочиха към Че Гевара или Мао, а вместо това избраха да закупят книги по логика! „Трябва да усвоим мисленето", заявиха те, сякаш логиката беше свързана със същността на проблема.

„Хората, особено интелектуалците, изглежда не могат да се задоволят с малко повече свобода или щастие. Когато забележат някаква дребна полза, те я хващат здраво и започват да я анализират и доказват – така предизвикват условия за една Нова епоха на незнание и тъмнина. Учудващо е факта, че все още има хора готови да помагат без личен интерес или принуда от принципи; истински добри души. Още по-невероятно е наличието на такива личности в институции въпреки алчността и борбите за власт около дори най-добрите каузи. Моята съпруга Грация определено попада сред тях."

„Когато говоря за любов, нямам предвид абстрактни концепции като 'любов към истината' или 'любов към човечеството', които често водят до тесногръдие и жестокост сами по себе си. Не визирам и краткотрайния пламък на емоциите – фойерверките са само временно явление. Всъщност трудно мога точно да обясня какво имам предвид; това би поставило ограничения върху един феномен който представлява постоянно променяща се комбинация от грижа и разбиране."

„...този тип любов няма конкретна природа.
Тя не подлежи нито на разумно осмисляне, нито на волево решение; произлиза от благоприятното стечение на обстоятелствата. Тя е дарба, а не резултат от усилие."