Кръв от къртица

**"Кръв от къртица"**

В магазина ми рядко влизат клиенти. Обикновено са учители, които търсят опитни животни за часовете по биология. Предлагам жаби, насекоми и гущерчета. Скоро планирам да се откажа, защото не мога да покрия загубите си. Въпреки това съм свикнала с тази малка стая, с мрака и миризмата на формалин.

Един ден влезе жена - дребна и свита като купчина сняг през пролетта. Тя дори не ме погледна; вероятно просто й беше лошо отвън. Започна да се клати и щеше да падне, ако не бях я хванала за ръката.

- Имате ли къртици? - попита внезапно непознатата. Очите ѝ блестяха като стара паяжина с малко паяче в средата - зеницата.

- Къртици ли? - спрях изненадана. Трябваше да ѝ кажа, че никога не съм продавала такива животни или дори ги виждала, но погледът ѝ гореше в моите очи.

- Нямам - казах накрая. Жената въздъхна и после изведнъж се обърна.

- Ей! Стойте! - извиках след нея. - Може би имам къртици...

Тя спря и ме погледна внимателно.

- Кръвта на къртицата лекува - прошепна тя - трябват ти само три капки...

Страх ме обзе при тези думи; мизерията пронизваше очите ѝ.

- Поне болката за малко спира… - добави тихо преди гласът ѝ почти да угасне.

- Вие ли сте болната? - запитах аз безпомощно.

- Синът ми е…

Ръцете ѝ изглеждаха като сухи клони и веднага се дръпнаха от щанда ми. Исках да я успокоя или поне да предложа чаша вода; раменете ѝ бяха толкова тънки под тежкото палто.

- Искате ли вода?

Когато прие чашата и отпиваше, бръчките около очите ѝ затрептяха от усилието му; почувствах нуждата непрекъснато да говоря:

- Нищо страшно...

Не знаех какво друго може би трябваше να кажа... Тя направи крачка назад към вратата.

- Ще ви дам кръв от къртица! - извиках панически.
Изтичах до задната част на магазина без ясни мисли - нямаше откъде другаде да взема кръв! Женската фигура чакаше там навън.... Блъснах вратичката така че тя нито можеше вижда какво правих: порязах китката си със ситното ножче от чекмеджето край кутийките с рибарски принадлежности... От раната полека започваше а текат капчици кръв…. Не чувствах никаква болка освен страх когато гледах как пада във шишето- все едно два-три червени плодчета лежаха на дъното му!

Излязох навън към жената:

- Ето я… казвам „това е“!

Тя впери поглед към ръкостискането ми , забелязвайки още стичащия се сок . Дори въобще даже не посегна натам - принудително натиснах шишенцето между пръстите й .

- От къртица е ! От истинска !

Женските длани докоснали стъкленицaта много несигурно , сякаш оглеждайки светлинните рефлекси замайвали ума . След миг самотно измъкване бележници показали паричките заеманели момичешкия образец -

- Не благодаря … аз отказвах …

Но тя вече бе хвърлила банкнотите върху масичката пред мен , разочарована напуснала помалечко стаята отслабена : усетих желанието пак я изпратим обратно .

Листопад продължавашe завладяващо потапящ целия град яркотo дни ... Напредвахме привидения сетивност охладняването настоятелността ни ; скоро магазин ще бъде затворен ; студовете побутваха минувачи близост витринките: клиентят липсвал ...

На сутрин един човек нахлу неспокойство :

- Имали ли сте кръв от КЪРТИЦА ?- зададе питане многозначително високо повдигнал глава лишаваща внимание

Светкавично засилено острие директният му визир стресорила лицемерния контакт ,

Обясних колко ненужно всичките мои действия били ..

Споделен хриплив смях .. "Нямаме!" "Били сме!"

Удариха звуците по стенописания душевния стражащ момент..Определено той държи флакон незабавно пласта прилично число вместо данъчните налози..

Много странствия неизменно пробуждании таят изчаквания растачавало жаждливо общение антипатиранье получило силово пространство познати прислужници чакането новината разбулвала първата среща ....