Една и съща река

Поетът Валентин Дишев е първият, който описва прозата на Здравка Евтимова като „митически реализъм“. Тази концепция обхваща способността на авторката да създава модерни митове; чрез остър реализъм и дълбочина в наблюденията си тя достига до истини за настоящето, които имат корени в миналото и проекции в бъдещето.

Романът на Здравка Евтимова „Една и съща река“ представя историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, живеещи в малкия български град Радомир. Пирина пее песни без мелодия или думи, но те успяват да излекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си, а един от тях строи църква за нея - там самотните молещи се скоро намират своя любим. Люба прекарва толкова време с книгите, че почти изчезва от реалността около себе си, което я прави привлекателна по странен, но убедителен начин. Никога не можем да стъпим два пъти в една и съща река. В творбата на Здравка Евтимова реката следва не предначертаното от вселената направление, а посоката dictated by the songs of the characters.