Места на памет Т.I: От републиката до нацията

Местата на памет представляват най-вече останки от миналото. Те служат като крайна форма, в която остава съзнанието за честване на историята, често пренебрегвана. Това понятие възниква вследствие на процеса на деритуализация в нашия свят. Той води до конструиране и поддържане на една общност, която е дълбоко ангажирана с трансформацията и обновлението си. В този контекст новото обикновено се поставя над старото, младостта - над зрелостта, а бъдещето - над миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции; празници и годишнини; договори и протоколи; паметници и светилища са примери за свидетелства от друга епоха – те създават иллюзия за вечност. Затова тези усилия носят носталгичен характер.

Местата на памет се формират от усещането за липса на спонтанна памет: необходимо е да бъдат изградени архиви, да се организират тържества и чествания, както и да се произнесат речи при погребения или нотариално заверяват документи – всичко това не е естествено действие. Те възникват чрез взаимовръзката между исторически моменти, извадени от потока на историята само за да бъдат по-късно върнати обратно в него. Така става ясно, че това не представлява истински живот нито пък напълно завършена смърт; подобно е на мидите по морския бряг след отдръпването на морската вода към живата памет.
Пиер Нора