Места на памет Т.II: От архива до емблемата

Обикновено, понятието "място на памет" обединява две категории реалност: първата е осезаема и видима, свързана с материалния свят, който съществува в определено пространство и време, а втората е символна реалност, натоварена с историческо значение. Това понятие цели да обхване както физически, така и символични обекти чрез общото между тях. Именно това "нещо" представлява основната същност. Всеки го възприема интуитивно и донякъде неясно. Задачата на историка е да анализира тази концепция, да разкрие механизмите ѝ, да я разгледа по отделни слоеве и аспекти, да идентифицира основното ѝ ядро и да я отдели от имитации или оптични заблуди; тоест – трябва да я изведе на повърхността и назове онова, което трудно се формулира. Локацията има своето значение при ексхумация, но тя не е централният фокус за историка. Основното му задължение е не просто да установи конкретно местоположение, а по-скоро да разкрие какво прави това място значимо като паметник. Разглеждането на един паметник като място на памет предполага много повече от проследяване на неговата история. Следователно всяка единица от материален или идеен характер може да бъде считана за място на памет – независимо дали благодарение на човешката воля или влиянието на времето тя става символична част от мемориалното наследство на дадена общност.
Пиер Нора