Пнин

Разпростряло се в безкрайното пространство поле, покрито с цъфнали рябини, е гледка, на която всяко руско сърце не може да остане безразлично. Главният герой в романа на Набоков сякаш потъва в зеления му океан насън, когато пейзажът и сенките на завинаги изгубената родина му предоставят емоционално облекчение за студенината и униженията от принудителното му изгнание.

„Пнин“ представлява едно от най-впечатляващите произведения на великия автор, където тъгата хармонира с хумора. Под характерния образ на руския интелигент, отчужден от своите корени и среда, се открива друг - този на вечния Дон Кихот.