История на българското градоустройство през 19-20 век

Пред вас се намира първата монография, която изследва развитието на българското градоустройство в периода на Новото време и Модернизма - от средата на XIX до средата на XX век. Тя е изградена върху нова методологическа основа:

• Чрез диахронни анализи на определени ключови градове с дългогодишна приемственост и устойчивост във времето, се проследяват значимите етапи от тяхното развитие – започвайки от топогенезиса, преминавайки през първоначалните кадастрални заснемания и регулиране до бъдещото планиране на градоустройството.
• Синхронните анализи за различните периоди – топогенеза, Античност, ранни кадастрални снимки и регулационни планове, както и съвременните градоустройствени проекти извеждат парадигматичните характеристики, които могат да бъдат приложими към другите населени места в страната.

В тази първа част са разгледани измененията в строителството и устройството на девет големи български града: София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин. По време на историческия им път те са били анализирани поотделно; акцентирано е върху важните етапи и събития относно структурата им. За много от изследваните населени места това представлява пръв опит за проследяване на развитието им. Проучването има значение не само за историята им самостоятелно но също така за бъдещото им управление и планиране като подчертава постоянстваците традиции осигуряващи идентичността им.

Паралелният подход при изучаването evolucija na хилядолетния растеж позволява изграждане на сравнително обективна представа за общия процес по урбанизиране през времето. Изследването носи стойност както за архитектурата така също свързаните области - теория і методология.

Диахронният подход предлага полезен поглед в практиката по запазване културното наследство чрез идентифициранeто инварианти та развитиятa у отделнита городов; в проектированию через установленны тенденций упорядочение образа идентичности каждого города; а также касается управления городами показав многопластность историеского опыта натрупанного тъй че биографии самих населених пунктов.

Събраните визуални материали притежават собствена стойност като представят автентични архиви- планове чертежи фотографии непубликувани досега документи.
Трудът цели аудитория освен специалистите архитекти историцити-урбинисти включват още историци култура социолози културолози изкуствоведчета ангажирали проблематики града активно работещие строители архитекти политици управници наште населени местности.
Добрина Желева-Мартинс