Прераждането на Питър Прауд

Той напусна вилата и се потопи в нощната обстановка. Беше абсолютно гол. От северния край на езерото, над планината, луната се издигаше. Почти пълна и наклонена на една страна, тя скачаше между преминаващите облаци. Той й се усмихна и леко залитна. Образът й му се стори размазан пред очите; сега виждаше две луни. Съсредоточил вниманието си, успя да ги фокусира отново в едно цяло. Езерото пред него блестеше като мътно злато. Остър вятър, който през първите есенни дни беше особено пронизителен, раздвижваше водната повърхност, а тихата му тъжна мелодия звучеше сред боровете, дъбовете и кленовете. Въздухът ухаеше на борова смола, дим от горящи дърва и гнили листа - езерото вече подсказваше за настъпването на зимата твърде рано. Той потрепери при първия студен порив на ветреца, но след това почти спря да го усеща; всъщност той само засили радостното му опиянение…