Оригиналът на Лаура. (Умирането е забавно)

Д-р Филип Уайлд, изключителен учен с остроумие, богатство и внушителна физика, е свикнал да бъде унижаван и измамен от съпругата си – млада, стройна и освободена Флора. Един от нейните любовници дори записва нейни предателства в книга с наименование „Моята Лаура” и я предоставя на съпруга й. Понесъл обида, Уайлд намира утеха в саморазрушение чрез виртуални средства.

Набоков пише „Оригиналът на Лаура” през периода 1975-1977 г., но осъзнавайки невъзможността да завърши творбата преди смъртта си, той нарежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (състоящ се от 138 ръчно написани картончета със зачертавания и поправки) да бъде унищожен. Те обаче не решават да изпълнят това желание и текстът остава заключен в банков сейф повече от тридесет години. След смъртта на майка си Дмитрий Набоков взема решение да публикува произведението. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009 година, три десетилетия след кончината на автора. Изданието съдържа факсимиле на ръчно написаните картончета заедно с печатния текст до тях. Предговорът от Дмитрий разказва историята зад творбата.

Реакцията сред критиците е разделена; някои считат, че волята на великия писател е нарушена и че книгата представя Набоков в неблагоприятна светлина, докато други отбелязват присъствието на неговия гений въпреки фрагментарната структура.

Романът има силно забележима композиция и разглежда теми като смъртта и душата с упорито медитативно отношение - според "Ню Йорк Таймс".

Според "Сан Франциско Кроникъл", това е една от най-запомнящите се творби на Набоков.

„Оригиналът на Лаура” наподобява счупена мозайка: стилът му е блестящо сложен, понякога размазан или пък предлага неочаквани алитерации - коментира "Скотсман".

Критикът Мартин Еймис описва същността на Набоков като чудотворно-плодовита нестабилност; думите му без предупреждение се отделят от ежедневното бреме като светкавици в тъмното небе , осветявайки скрити стихове за копнеж και страх.