Биография на глада

Гладът, разглеждан в най-широкия смисъл - като желание, импулс или мотив - е основната тема на новия роман на Амели Нотомб. Тя я развива по блестящ начин с присъщата си лекота и четивност, обогатена с чувство за хумор, докато вплита автобиографични моменти от своето детство.

Физиците мечтаят да намерят един закон, който да обяснява Вселената. Изглежда обаче, че това е трудна задача. Ако приемем идеята, че аз самият представлявам една вселена, то моят основен двигател би бил гладът. Не твърдя, че съм единственият носител на този глад – той е едно от най-разпространените човешки чувства. Вярвам все пак, че мога да се нарека експерт в тази област. Откакто имам спомени, постоянно усещам глад.

Произхождам от заможно семейство и у дома никога не ни е липсвало нищо. Това ме кара да мисля за моя специфичен глад – той изглежда социално необясним. Освен това трябва да подчертая какво имам предвид под "глад" – ако беше просто физически глад за храна, ситуацията нямаше да бъде толкова сериозна. Съществува ли изобщо само гладуване за храна? Може ли стомашният глад всъщност да не отражава дълбочината на общото желание? За мен гладът представлява ужасната нужда от нещо цялостно; мъчително чувство на празнота и стремеж към реалността – там където няма нищо и желанието е не просто наситено утопично удоволствие , а простото желание нещо истинско да запълни пустотата.