Един прекрасен недостатък

„Да виждаш света през погледа на Лучия е все едно да откриваш чудесата и опасностите, които остават невидими за мнозина.“ - Паулу Коелю

Холандският автор Артюр Жапен (1956 г.) представя историята на известния Джакомо Казанова от изненадваща перспектива – чрез очите на жена. Наративът е воден от името на Лучия, неговата млада и чаровна любима, която е само четиринадесет години и с която се разделя поради трагично недоразумение (може би намеса на съдбата?!). Историята ни отвежда от слънчевото италианско Пазиано през Венеция и Париж до мъгливия Амстердам, където след години двамата се срещат отново край каналите, а приключението завършва в Америка – Новият свят, който привлича всички европейски авантюристи и вероятно крие наследниците на Казанова.

Романът впечатлява със своята психологическа дълбочина и стилистична виртуозност. Той проследява не само живота на красивата и страдалческа Лучия, но също така разкрива интересни исторически аспекти от периода – от лукса на венецианското благородство до духовните стремежи по времето на Просвещението, както и бедността около бордеите, публичните домове и наказателните институции в Амстердам. Описанията за уличния живот и моряшките таверни са живописни; хумористичните картини за странните „научни експерименти“ сред прогресивната френска интелигенция също добавят колорит към повествованието.

Казанова – или кавалерът Дьо Сейнгалт тук не е представен просто като съблазнител с репутация за еротични приключения. Вместо това той изглежда като освободена личност с иновативни идеи за своето време. Обладан от забележителен интелект и чувствителност, той обаче остава без всякакви романтични иллюзии благодарение на циничния си поглед върху света. В мемоарите си той споменава „несправедливостта“, причинена към младата си любовница, но рядко се замисля над нейното бъдеще – този невероятно драматичен сюжет наподобяващ съвременен трилър блестящо служи като основа за романа.