Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911 – 1991) е един от най-влиятелните швейцарски автори на XX век, известен с произведенията си в жанровете драма, есета и особено романи като „Хомо фабер“ и „Щилер“, които му донесли международна популярност. В своето творчество той изследва темите за отчуждението на съвременния човек от света около него, другите хора и самия себе си, загубата на идентичността и психическите опори. Няма обаче друга творба, в която да го прави толкова свободно и увлекателно или с такова богатство на въображение и стил, както в романа „Ще се нарека Гантенбайн“.

Всеки индивид рано или късно изгражда своя собствена история за живота си или серия от разкази, подкрепени с имена, дати и числа така че да изглеждат безспорни. Въпреки това смятам, че всяка една от тези истории всъщност е фикция и може лесно да бъде заменена.
Макс Фриш, “Работни записки”

Сякаш падаш през огледало при пробуждане; нищо не помниш — все едно преминаваш през множество огледала — след което светът отново се сглобява сякаш нищо не се е случило. А действително нищо не се е случило.

Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Фриш поставя под въпрос някои общоприети възгледи в съвременната литература относно бягството от отчуждението и загубата на индивидуалността чрез постоянна смяна на ситуации и роли. Главният герой Гантенбайн експериментира с различни истории като сменя дрехите си — той приема всяка нова идентичност без намерение да я доведе до край.
Венцеслав Константинов

Романът “Ще се нарека Гантенбайн” предлага нов поглед върху нашия свят и живот – описан майсторски от един голям разказвач.
Марсел Райх-Раницки