Светът на трубадурите

През XII век в аристократичните и придворни среди на Централна и Западна Европа се оформя нова култура, която възхвалява идеала за дамата на сърцето и свързаната с него куртоазна любов. Поети-пътешественици композирали стихотворения, които изразяват преданост към красиви жени, противопоставяйки се на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Античните теми за радостта от живота, насладата от виното и любовта получават нов живот.

Сред трубадурите – поети от този период – има императори, крале и аристократи наред с неизвестни творци, чийто единствен капитал е поетическият талант. Техните произведения са написани на разговорен народен език и достигат до широка аудитория, полагайки основите на новата европейска поезия.

Професор Симеон Хаджикосев посвещава почти три десетилетия на изучаването и превеждането на творби от западноевропейските трубадури (в Германия те са известни като минезингери). Книгата съдържа антология със стихове от различни автори като Бертран де Борн, Маркабрю и много други.

Историята на тази книга датира още от 1979 г., когато Хаджикосев започва работа над португалска класическа поезия в Лион. През 1982 г. той фокусира усилията си върху темата за куртоазната любов. Докторската му дисертация през 1989 г., посветена именно на трубадурите - "Провансалската лирика", допринася значително за разширяване знанията ни относно тяхната роля в късносредновековната европейска литература.

Трубадурите представляват първата светска лирика след античността в Европа, пишейки свои произведения не само за четене но най-вече за публично изпълнение. Появата им е тясно свързана с развитието на "куртоазния идеал" през XII век във връзка с новоутвърдената дворцова култура.
Съществуват около 30-40 запазени сборника със стари текстове между XIII-XV век; обаче съвременният читател трудно може да усети автентичното звучене или да разбере контекста им.

Трубадурската активност стартира през XI век благодарение главно на Гилйем IX де Пейтиу – считан за първи трубадур. Неговото влияние простира до английския кралски двор чрез неговото потомство.
Култът към любимата предполага употреба на псевдоними вместо истинските имена; това показва извънбрачния характер типичен за куртоазната любов.

Думата "трубадур" произлиза от френския език; тя остава сравнително постоянна във романските езици с малки фонетични изменения (например: trobador при провансалците). Немското Minnesinger означава "песнописец".

Странстващите певци успешно комбинират местните диалекти , което позволява комично противостоение между тях.
Някои трубадури били едновременно писатели и изпълнители — пример е Бернарт де Вентадоур; менестрели обаче оставали второстепенни фигури без подобен статус.
Мобилността била важна характеристика — мнозина потегляли в търсене както покровителство така й условия за оцеляване; например Раймбаут де Вакейрас става рицар под закрилництвото маркит Бонифачо Монфератский след пътувания до Румъния .

Тази мигливост способствала бързото разпространение нa курtoaznata лирика из цяла Централна Европа между XIII-XIV века.
Интересното е как някои труабдири стигнали даже до територии близки до България—предположение правено например у Фани Попова-Мутафова относно двора Асеневци .

В исторически план обаче традицията не успяла да намери почва тук—старобългарската литература остава религиозна без признаци nа трubadurska lirikа . Причините вероятно лежат дълбоко i въобще fеодална структура Българии тогаваш време не e позволила такъв аналог developement to western Europe .