Тета

В логиката на романа напълно се размива границата между минало, настояще и бъдеще, както и тази между старото и новото, живото и мъртвото. Наивно е да вярваме в съществуването на значителна разлика между човека и предметите или пък между живота и смъртта. Процесът на преход от едното към другото е изключително плавен, а моментът на този преход остава недостижим...

Със съдействието на автора ставаме свидетели на живота на множество хора от различни исторически периоди и сме принудени да осъзнаем относителността на времето, както и магическото преливане между неговите различни измерения... Напротив, спрямо неумолимо преминаващото време стои силата за запазване - можем да я наречем памет; под това понятие не бива да си представяме албум със стари снимки, а по-скоро пространство, в което всичко вече мъртво продължава активно участие в историите на живите.

Даниела Хордова е една от най-влиятелните фигури в съвременната чешка литература. Тя е авторка на романите "Двойно начало" (1991), "Какавиди" (1991) и "Тета" (1992), които са част от трилогията “Изтерзаният град”, както и произведения като “Денят на Перун” (1994) и “Изгубените деца” (1997). Освен художествени творби тя пише литературно-теоретични книги като “По следите на романа” (1989), “Инициационният роман” (1992) и “Тайните места” (1994). През 1999 година романът й "Двойно начало" излиза преведен на български език.

“Оказах се в тъмна непроходима гора. Не знам как попаднах тук нито кога загубих пътя; заблудих се сред тези диви непознати места. Спускам се надолу по склона. Изведнъж виждам хищник - той ме наблюдава с внимание. Препядства ми по пътеката край потока до извора na реката. Ужас обхваща душата ми, но все пак слизам надолу; краката ми дълго плъзгат стръмния мокър склон докато най-накрая успея да хвана храстите с ръце.

На това място срещам мъж с дълга пурпурна тога; той държи открита книга: „Имей милост към мен! Който си ти - човек или призрак? Non oumo, uomo gia fui. Vissi a Firenze.” „С голяма почит пазя твоята ‘Комедия’, учителю.” Говоря му чешки, но поетът разбира моят език точно толкова добре колкото аз него - тосканският му диалект звучи познато за мен: „Tu mi segui, io saro tua guida…”. Той тръгва напред - последвам го.
Часовете летят безмилостно; настъпват сенките...”