Мъртви души

Гогол е един от най-загадъчните руски автори, за когото все още не е направено достатъчно, за да бъде опознат. Той е дори по-мистериозен от Достоевски. Докато самият Достоевски полага усилия да разкрие всички противоречия и бездни в своята душа, показвайки как дяволът се бори с Бога в неговите произведения, Гогол остава загадка и носи със себе си неизяснена тайна до края на живота си. В него има нещо ужасяващо.

Гогол е уникален сред руските писатели с чувството си за магизъм; той изразява действието на тъмни и зли магически сили чрез своето творчество. Вероятно това влияние идва от Запада, конкретно от католическа Полша. Неговата работа съдържа страхотно мщение, пропито с магия – подобен стил можем да открием по-прикрито както в „Мъртви души“, така и в „Ревизор“. Авторът притежава невероятно силно усещане за злото; за разлика от Достоевски, който намира утешение в образа на Зосима или връзката с майката земя, Гогол няма такива спасителни моменти – никъде не може да избяга от демоничните образи около него.

Старите руски критици не успяват да усетят страховитостта на творчеството му. Как могат те изобщо да разберат Гогол? Рационалистичното просвещение ги предпазваше от възприемането на такива задушаващи явления. Критиката ни бе твърде "прогресивна", вярвайки само в рационални обяснения и използвайки великите писатели основно за свои социалнопрагматични цели.

В миналото тя често експлоатираше литературата за обществени послания. Първият критик, който осъзнал страховитостта на Гоголовата художественост извън традиционната школа бил В.В. Розанов - човек, който не харесвал автора и пишел негативно относно него, но въпреки всичко признавал талантливото представяне на злото у Гогол.