Пин код: Лукчета

За мен писането е като игра, забавление с езика, откритие на нови пътеки между сенките на думите.

С времето тази игрива дейност се трансформира в сериозно създаване на символичен свят, изпълнен с различни фигури, образи и места. Там често намирам утеха, чистота и смисъл. Това е пространство, където мога да развивам нежност и дълбочина, страхове и безсрамия...

Долго време думите сами ме изненадваха; изучавах техния "характер", проявленията им и слоевете на общото усещане за реалността.

Съвременната поезия ми служеше като начин да реагирам на света около мен – да провокирам нови идеи и да стимулирам въображението си по нестандартен начин. Измислях нови „ритуали“ за преживяване в ежедневието.

Моите стихотворения комуникират с "анонимния" читател, отразявайки конкретната свобода и самота на всеки индивид. Често имам желание да пародирам или разчупвам стереотипното писане. За мен е важно не само аз да се наслаждавам при творене, но това удоволствие да достигне до потенциалните читатели - подобно на „донор“ на непредвидени усещания.

Писането ми е любимо хоби особено когато идва внезапно и контекстуално - почти тоталитарно увлечение.

Фрагментите от момента – шепотът или случайно чуто слово – стават причина за вдъхновение независимо от обстоятелствата.

Забавлява ме театрализирането на словото до степен шумна атракция; привлекателна ми е уникалната красота в интерпретациите.

Рестартирането на личните чувства... Преквалификацията на душевността...

Нарекох ръкописа си "Пин код: Лукчета", защото разглеждам всяко стихотворение като:
а) сладка лютивина от случилото се
б) носталгична марципанена връзка със скъпото детство
в) “лечебно средство против кашлица” (!)
г) архитектура тишината
д)...
„Пин код“, защото всеки има свой личен достъп до света — собствено светоусещане и индивидуални радости. А „лукчетата“-стихове са моят тих крясък — постоянното ми роптане срещу всичко.
Тези “лукчета” представляват моя последователен план за действие. Те могат да бъдат наречени ежедневно поетично творчество или декларативна поезия; желанието ми беше те сами да получат шанс да говорят ,да разказват истории... Поезията като пин код.
Лукчета!

Петър Петров