Генеалогия на българската модерност. Яворов

Този проект представлява изследване на литературната история, което включва и изрази извън езика на литературните произведения. То е опит да се свържат области от нелитературни дискурси с цел по-добро разбиране. Генеалогията преобразява миналото в сложен пейзаж от индивидуални разкази и лични истини, които образуват възел от страсти. Истерията присъства дори там, където смятаме, че няма история - в емоциите, любовта, съвестта и инстинктите. Според Фуко именно тук лежи разликата между традиционната история и генеалогията; последната не игнорира детайлите, акцентира на случайностите и възражда забравени аспекти с цел да проследи техния произход. Тя разглежда полумрака на времето за да открие искрица от тяхното начало. Маргиналните компоненти, дълбоките значения и променящите се перспективи остават недостъпни за погледа на традиционния историк, който системно избягва уникалността и обединява всичко под най-общ знаменател. Напротив, генеалогът “изследва” миналото като събира фрагменти от истина с намерението да реконструира неговия образ подобно на сглобяване на пъзел.