Начало на новобългарския театър и драма: Криворазбраната цивилизация. Иванко

Българският театър започва своето развитие през 60-70-те години на XIX век, под влиянието на различни външни култури. Първоначално се представят театрални диалози с битов, морално-поучителен, научен или патриотичен характер, вдъхновени от гръцкия модел. Добри Войников е признат за основоположник на българската драма и първи драматург в страната. През 1871 година той създава българската комедия с пиесата "Криворазбраната цивилизация", която представлява смешна игра в пет действия. Преди да я публикува, Войников издава обява, в която уточнява художествената й цел: "да предпази младото поколение от разврата", който незабелязано навлиза във възпитанието му чрез чуждите моди и културата на т.нар. европейска цивилизация. Според него механичното пренасяне на чужди нрави може да има единствено комичен ефект, но всъщност деморализира българите; затова именно театрът трябва да води борба срещу тази "зараза".

Пиесата "Иванко, убиецът на Асеня I" не е нито първата по рода си историческа драма от възраждането, нито най-характерната за този период творба; тя обаче остава най-добре написаното произведение на историческа тема до Освобождението. Докато предишните примери са по-скоро драматизирани разказвания на исторически събития чрез хроникирани диалози, то "Иванко" вече предлага изградена драматургична конфликтация. Чрез избраните теми и поведението на героите си пиесата цели да преодолее конвенцията между сцената и зрителя.

Творбите на Добри Войников принадлежат към ранния възрожденски театър със своя неподготвен аудитория за сложността на вътрешните противоречия. От друга страна, произведенията на Васил Друмев са част от бъдещия български театър, който ще се стреми към разкритие душевните терзания сред монументални обществени промени.