Мениджмънт: Наука и практика

Книгата е организирана с цел да бъде полезна за обучението на мениджъри, преподаватели и консултанти.

Управленската наука разполага с дълга история. Въпреки че времето от нейното "официално" съществуване изглежда кратко в сравнение с други науки, тя напредва много бързо. Това развитие е свързано със социалните промени и значителните научни достижения през XIX и XX век. Значителният обем информация в управлението произлиза от хилядолетния практически опит, интегриран в теоретичните концепции на различни школи и направления.

Тази ситуация създава впечатление, че предизвикателствата при управлението на обществото не са толкова сложни за решаване, колкото се е смятало в началото на миналия век. Голямият брой изследвания и наличната литература допринасят за убеждението, че тази област вече е достигнала върховете си. Много хора вярват, че няма новини или подобрения по темата; някои дори твърдят, че науката вече може да бъде представена като идеален продукт след интеграция с новите информационни технологии.

Вярвам в това - макар и не точно така формулирано - но осъществяването му ще бъде трудно с настоящите научни резултати. На фона на тези "значими" постижения виждаме как ежедневно възникват нови нерешени проблеми. Негативните резултати често идват там, където липсва информация. При тази реалност необходимостта от напредък в науката и разработването на иновационни подходи към управлението остава актуална.

Днес разнообразието от изследвания предоставя основа за обновяване на науката. Съвременната интерпретация относно категориите и понятийните рамки трябва да се разглеждат през призмата на единството познание във въпросната област. Ясно дефинирани понятия като структури, функции и взаимодействия представляват важен напредък; анализирайки ги систематично обаче показваме различия спрямо другите методологии.

Логиката зад развитието й служи като основа за написване на книгата: връзката между секторните успехи и тяхното практическо приложение формира ключови линии в труда ми – преходът от теоретичността към приложимостта е акцент.

Съдържанието включва три основополагающии точки:
Първо: Целта (надявам се успешно постигната) винаги трябва да стремим към усъвършенстване; става дума не само за истинска последна инстанция но резултатът трябва да предлага цялостен поглед върху логическите последователности.
Второ: Дори най-теоретичните части имат непосредствено практическо значение – единството между теорията , методологията ́ ̨́̀̀̀̀ ́ трупа знания.
Трето: Практически ориентирани разделения улесняват преминаването от абстрактното до конкретното чрез тематики като вземане решения , организационни структури , иновации .

Невъзможно е всички аспекти да бъдат покрити без значение колко усилия полагаме . Все пак всеки отделен случай може да функционира самостоятелно благодарение системния подход позволявайки индивидуално разрешаване независимо дали попада под обсъждане или не .