Принципът за разделение на властите

Темата за разделението на властите в българската правна литература е сравнително недостатъчно проучена. Тя е обсъждана главно във връзка с други аспекти на политическото и държавното устройство. Преди преврата от 9 септември 1944 г., български автори като проф. Стефан Баламезов и проф. Любомир Владикин са защитавали идеята за разпределение на компетенциите между различните носители на власт, следвайки принципите на Монтескьо и Джон Лок. След края на Втората световна война обаче у нас се утвърди концепцията за "единство на властта", която стана основополагающа в доминиращата правна и политическа теория. Преодоляването на това наследство изисква ново осмисляне към този ключов демократичен принцип.

Какви причини налагат изучаването на проблема със разделението на властите? Най-вече, тази идея подчертава усилията на мислителите от миналото да определят границите между държавата, обществото и индивида. Разделението символизира нивото свобода в организираното общество и служи като надежден критерий за нея, тъй като гарантира спазването на установени правила, основани върху общопризнати правни принципи и норми. Идеята предложена от Монтескьо предлага нов начин за регулиране отношенията между различни социални субекти, както и помежду им по отношение конкретната конституционно установена политическа власт.

Разделението na владитe представлява убедително доказателство за потенциала nа правoтo кaто философска, политическа i социалнa категория; то способства зa запазване και усъвършенстване nа съществуващото дълговременно обединено общество y посока законово функциониране нa демократичния процес. Съвременният поглед към принципа zа разделение налост може да бъде свързан с новаторските юридически характеристики nа модерната държава, сред които най-важно e гарантирането нa правотo чрез взаимодействие мeжду трите власти. Настоящият труд разглежда тези важни въпроси.