Албигойци и катари

Албигойската ерес, която се проявява в Южна Франция през XII и XIII век, всъщност представлява локален аспект на едно много по-значимо хетеродоксално движение – катарството. Важно е да подчертаем, че не става въпрос за ерес в традиционния смисъл на термина, а за религия, коренно различна от християнството. Албигойците и катарите използват терминология, близка до тази на католицизма, което вероятно обяснява защо често са били определяни като „еретици“. Ние ще продължим с тази традиция при условие, че целим да представим последователите не просто като отклонение от християнството, а като представители на съвсем отделна религиозна система. Всъщност корените на катарството са датирани както във времето назад към древността, така и географски далеч от региона си; можем разумно да предположим, че то би могло да се утвърди като една от основните световни религии.

До преди няколко години широката общественост нямаше достъп до информация относно учението на албигойците и катарите. Поради факта, че повечето източници са написани на средновековен латински език и изискват специализирани познания за разбиране. В произведението "Латинска патрология" от Мин може да намерим множество извори; ръкописите в колекцията “Доат” в Националната библиотека предоставят редица интересни данни. Не бива да поставяме под съмнение тяхната стойност; все пак техните автори са главно католици или инквизитори – хора изпълнени с неприязън към катарското движение. Дори когато свидетелствата им съвпадат помежду си или остават необорими чрез малобройните налични хетеродоксални текстове , произходът им предполага известна доза недоверие или поне ги прави непълни…