Музикалното мислене на Античността и на Патристиката

Поредицата "Музикална философия" се фокусира върху задълбоченото разбиране на музиката и опита, свързан с нея, като основа за музикалната философия и нейния подход към традиционните философски или хуманитарни въпроси. Включва произведения от различни области като философия, естетика, музикология, интерпретация на музика и практика, културни изследвания, история на идеите и други.

Участието в определен музикален контекст представлява своеобразно деклариране на принадлежност към свят със свои правила и норми. Приемането на обвързваща „звукова конвенция“ съчетава античността с патристичката мисъл. Те обаче се разминават в своето звучене: в античността то произлиза от цялостта на космологичното и митологичното виждане; докато при патристическите автори идва от песента, която ни следва през целия живот. Античният начин на мислене относно звука - представян като „из звука на Muma“ - е коренно различен от патристичния подход - описван като "из песента на Завета", тъй като двете концепции са уникални по характер и не могат да бъдат смесвани или сравнявани онтологически.