Трептящите 40

Разказите на Иво Беров оставят усещането, че са не просто написани, а сякаш излят от самата природа. Те притежават толкова искреност, колкото могат да имат само творенията на природата – като камъни, вятър и птици. В контекста на нашия опит с претенциозното и маниерно писане, тези разкази действат като освежаваща чешма с хладка вода в горещ ден сред планината.

Иво Беров не е авторът, който си поставя задачата: "Трябва да вложа повече дълбочина или мистерия в този разказ." По-скоро го виждаме като човек, който веднъж си е казал: "Трябва да се избавя от всякаква лицемерие и фалшивост; няма нужда да угодствам или да се харесвам..." (Веселина Седларска)