Пулсации. Поезия (с картини и рисунки на Ивайло Мирчев)

В творчеството на Ивайло Мирчев често се наблюдава техника, при която хоризонтално разделя картинното поле, разполагайки редици от дървета или сгради по тази линия. Той изглежда търси баланс между небето и земята. Използването на концепцията за infinito служи като средство за изразяване на времето и продължителността, както и за предаване на движението и трансформацията на формите в неговите иначе спокойни пейзажи; така той успява да превърне миговете във вечност — отличителен белег на неговия стил. Светлината, прозрачността, хармонията и драматичните контрасти… „Видимостта“ е пречупена през вътрешния поглед на художника. В мотивите, които изглеждат незначителни, се крие частица от „божественото намерение“. Може би затова образът на Храма толкова често присъства сред акварелите му? Съществува определено духовно сродство между двамата автори – Иван Гранитски и Ивайло Мирчев. По този начин стихосбирката може да бъде разглеждана като поетичен диалог помежду им.
Иван Маразов