Манифестът "Догма 95". Рефлексии към най-новото българско кино

При споменаването на Догма 95, първите ни асоциации са свързани с имената на датски режисьори, които в края на 90-те години и началото на новия век утвърдиха десет основни правила. Тези правила предвиждат "потъването" на индивидуалността на режисьора в името на екипната работа, насочена към създаване на нова кинематографска реалност с уникален технически стил и специфичен визуален език.

Филмите от движението Догма 95 се отличават със запомнящ се стил. Това движение води до значителна промяна както във визуално, така и в концептуално отношение – днес имената на режисьорите, свързвани с експеримента Догма 95, представляват интерес за критиците, фестивалната публика и любителите на киното.

***
Съдържание

Увод
Глава I. Манифести и теории за киното
Глава II. Четиримата величия от „Догма 95" - общ преглед
Пионерите
Ларс фон Триер - колекционерът на чудовища
Томас Винтерберг - киното като морален опит
Сьорен Краг-Якобсен - ветеранът
Кристиан Левринг - загадъчният догматик
Оке Сандгрен - герой между мечтите и конфликтите
Женските режисьори в „Догма 95"
Сериалите по творческия път на авторите от „Догма 95"
Глава III. „Догма 95" и най-съвременното българско кино: рефлексии-референции-отражения
„Урок” (2014)
„Безбог” (2016)
„Ирина” (2018)
„Жените действително плачат” (2021)
„Уроци по немски” (2021), „Безветрие” (2024)
„Добрият шофьор” (2023)
Вместо заключение
Библиография