Якоб фон Гунтен

„Якоб фон Гунтен“ е изключителен роман от европейския модернизъм, в който нежността и иронията служат като оръжие срещу обезличения свят. Главният герой, младият ученик Якоб, постъпва в странен институт за слуги с цел да се научи „да бъде нищо“. В тази парадоксална концепция на смирението Валзер разглежда границите на човешкото достойнство в един свят, който унищожава индивидуалността.

Роберт Валзер въвежда нова форма на разказване — вътрешен монолог, наситен с абсурдност, нежност и самоирония; тук реалността се преобразува в съновидение. В своето „училище на нищото“ той предвижда бюрократичните ужаси и духовната безплодност на идващия век.

Франц Кафка вижда в „Якоб фон Гунтен“ не просто сродна душа, а духовен предшественик. Много от темите, които по-късно ще формират произведения като „Процесът“ и „Замъкът“, например чувството за вина без престъпление или абстрактната власт, вече са налице тук — в миниатюрния свят на Института Бенжамента.

Въпреки това романът не е посветен на отчаянието; той представя тих бунт на духа. Валзер трансформира отказа в свобода, покорството – в естетика и намира последното убежище за човешката чистота именно в нищото. Заради тези аспекти творбата остава актуална дори днес — тя е както предвестник за Кафка, така и огледало за него самия плюс независим връх във възможността да открием величие даже сред малките неща.