Апокалипсиси: Пророчества, култове и милениаризъм

В писмо до своя приятел Тимотей, апостол Павел описва признаците, които предшестват последните времена: „...хората ще бъдат егоисти, алчни за пари, самохвалци, горделиви и хулители; непокорни към родителите си, неблагодарни и нечестиви. Те ще са недружелюбни и непримирими, клеветници без самообладание и неукротими; няма да проявяват доброта или лоялност. Ще бъдат нагли и надути, с повече желание за удоволствия отколкото за богопочитание..." В този контекст е разбираемо защо всяка епоха има своите апокалиптични визии.

През вековете юдео-християнската интерпретация на Апокалипсиса - вярата в края на света и времето, унищожаването на Злото и Второто пришествие на Христос - била възприемана като реална истина и предупреждение. Апокалиптичните пророчества вдъхновили кръстоносните походи, научни изследвания, художествени произведения както и важни пътешествия като тези на Колумб. През деветнадесети век аболиционистите – борещи се срещу търговията с роби – черпели вдъхновение от убеждението си за предстоящия Страшен съд.

В книгата си Юджийн Уебър разглежда хилядолетната история на апокалиптичните виждания – от Заратустра до съвременността – анализирайки културния религиозен фанатизъм около това познание. Той проследява как такъв фанатизъм е бил маргинализиран през годините и как днес преживява ново възраждане. Сега тревогите ни имат корени дълбоко назад във времето. Макар че християнството губи влиянието си в наши дни, краят на двадесети век все пак предлага множество апокалиптични видения. На прага на нов милениум Юджийн Уебър предоставя задълбочен преглед относно човешките страхове и надежди – вярванията ни често игнориране досега.