Един самотен човек

Последната книга на Фредерик Бегбеде, озаглавена „Един самотен човек“, спокойно би могла да се нарече „История за моя баща“. В нея авторът представя Жан-Мишел Бегбеде като истински литературен герой. Спомените от детството му, прекарано в училище с много строги правила, напомнят на сюжети от произведенията на Дикенс. Младостта му започва с авантюристично пътуване около света и завършва в престижен университет в Америка. Но дали под този образ не се крие агент на ЦРУ, който използва двойна самоличност за популяризиране на американизацията по света, следвайки стъпките на известния персонаж създаден от Иън Флеминг?

Докато пише за своя баща с характерната си иронична нотка, Бегбеде ясно показва, че всъщност поставя въпроси към себе си. Той търси обяснения за черти от характера си, които са наследствени или повлияни именно от този „французин”, считаше се за американец, но всъщност бил англичанин. Както той самият споделя: „Написах всички свои книги с надеждата да впечатля някого, който вече не е тук. Това е първата книга написана специално за мен.“