Етногенезис и етническа история на българския народ

В продължение на дълги години в българската историческа наука доминира схващането, че нашият народ произлиза от малко номадско племе с тюркски корени. Според тази теория, в края на VII век те пристигат на Балканите с „незначителна“ армия, побеждават византийската войска от петдесет хиляди души под командването на император Константин Погонат и основават държава. През следващите два века тези „тюркоезични“ българи постепенно се асимилират и славянизирали – както езиково, така и расово – като резултат от известен монголоиден елемент в тяхната генеалогия, което води до изчезването им от историята с единственото оставено наследство - названието „България“. Тази версия сме изучавали в учебниците по история и тя все още се преподава във училища и университети; това е теория за етногенезиса на българския народ, която повече зависи от идеологически нагласи отколкото от обективно научно изследване.

Румен Иванов има амбициозна цел: да представи цялостната картина на етнокултурното развитие на българския национален "организъм" през различните периоди – от самото му начало до наши дни. Неговата работа не е просто теоретично упражнение; тя съдържа осъзнато усилие, което пронизва цялата книга независимо от разнообразието от научни теми, разглеждани в нея. Дори читателят да не споделя всички виждания на автора, неговите идеи провокират научната общност към търсене на сложните въпроси поставени тук.

Чрез внимателни проучвания и развиване на интересни концепции въз основа на предишните си творби Румен Иванов предоставя богат и разнообразен материал за анализ. В своя труд „Етногенезис и етническа история на българския народ“ той използва значими данни както от археологията, така и от езикознанието, етнологията и новаторските изследвания в областта на генетиката.