Китайският път между възхода и падението

От древността до съвременността китайското общество се изгражда чрез взаимодействието на четири основни елемента – изпити, автокрация, стабилност и технологии. С въвеждането на къдзю, система за оценка на държавната служба от династия Суей през 587 г., и продължавайки с управленските практики на Китайската комунистическа партия, китайските автократии са разработили ефективни механизми за уеднаквяване на идеи и норми. Въпреки това този процес носи значителен недостатък: потискане на творческия потенциал.

Яшън Хуан анализира как Китай преминава от периоди на динамично развитие към стагнация след установяването на къдзю. Най-успешните моменти в историята на страната, като тези при династия Тан (618–907) или по време на реформаторския курс на Китайската комунистическа партия, настъпват когато балансът между мащаба (размерите на бюрократичната структура) и обхвата (разнообразие от идеи) е запазен.

В книгата си „Китайският път между възхода и падението“, Хуан идентифицира признаци за риск в политическите и икономически промени под ръководството на Си Дзинпин. Отново доминиращият конформизъм над иновационните идеи поставя Китайска комунистическа партия в положение да се върне към модела къдзю, който исторически води до технологичен упадък. Според Хуан това представлява важен урок от миналото и би било разумно лидерите в Китай да го вземат предвид сериозно.