Билет за връщане

Вече три часа вървяхме по пътеката към границата. Дъждът се усилваше, а вятърът не беше никак слаб. Бях уговорил водача да ме преведе за 1000 франка. Докато пробивахме път през храстите, той сподели, че ще бяга с мен, тъй като имал роднини в Германия. Изведнъж той спря и каза: „Ето я браздата. Но ще дойдем друг път, защото са освободили кучетата и това означава, че може да стрелят.“ Не от смелост, а от страх да не пропусна шанса си за бягство повторно, казах решително: „Не! Аз няма да се връщам!“ Водачът нямаше представа колко боксови мача съм изиграл и че никога не съм се отказвал. Той ми рече: „Добре – следвай звука на реката; тя ще те заведе до Сърбия.“ От ждрелото на река Ерма до френския ми паспорт оставаха 3000 километра и 20 дни.

До този момент два пъти посещавах френското посолство. При първия визит ме поканиха, за да ми кажат, че поради кръвната си връзка с Франция имам право на гражданство там. На втория след две години служба в армията поисках моите документи за самоличност от дипломатите. Консултантът ми отвърна, че паспорт мога да получа само във Франция и добави с явна ирония: „Не си правете иллюзии, мосю Чеков – Франция няма да обяви война на България заради вас!“ Тогава осъзнах напълно: свободата не е даром.
Тя трябва да бъде заслужена.

Божидар Чеков е роден в град Лом край Дунав. На десетгодишна възраст се премества в София и завършва Полиграфически техникум „Юлиус Фучик“. Публикува първоначално във вестник „Трудово дело“, орган на трудовите войски; работи още със "Народна младеж" и "Народна армия". През март 1966 г., Божидар става най-младият автор публикуван през месеца на конкурса за българска проза организиран от “Вечерни новини”. Активно спортува и печели множество юношески шампионати по бокс както на градско ниво така и национални.
След окупацията на Чехословакия от СССР , която потушава надеждите породени от Пражката пролет сред страните от Източния блок, Божидар успява да избяга във Франция . Завършил е Полиграфически институт "Естиен" в Париж , където работи над четиридесет години в сферата на печатането and хартиената индустрия . Награждаван е многократно за своите активизми гражданската дейност . Бил e съдебен заседател носител също така златен медал награда “Почтеност” . До падането Берлинската стена редовно публикувал свои материали дисидентското списание “Бъдеще”, ръководено Ценко Барев."