Адамовото ребро

Една жена решава да следва сърцето си, което я поставя в противоречие с нормите на обществото. Тя е независима професионално и работи като адвокат, но истинската й страст е писането. В творбата си разказва за любовта между Тинка и Войдан, които преди сто години се борят със собствените си чувства. Тинка е омъжена, а Войдан – приятел на нейния съпруг. Историята, която описва в книгата си, я кара да преосмисли собствения си живот и интимните отношения. Има връзки с различни мъже, но не търси сериозно обвързване поради недоверието си към любовта. Може би скоро ще осъзнае присъствието на мъж до себе си, който я обича и тя може да изживее желаната от нея любов.

Оливера Николова проследява деликатната граница между страданието и щастието; между нуждата от компания или самота; умението да разпознаеш любовта дори когато тя едва започва и остава скрита сред ежедневието.

Тази книга не представлява просто роман за Жената – Ева, произлязла от реброто на Адам. Това е история за жените и тяхната връзка с любовта – за чувството на привързаност и притежание; за теста на емоциите… Някои чувства могат да са безцелни, докато други водят далеч напред.

Темата за взаимодействието между мъжа и жената тук е разгледана по уникален начин. Авторката развива две паралелни истории – едната през началото на ХХ век , а другата в края му - свързвайки ги със свои лични спомени. Оливера Николова майсторски представя трансформациите в любовното чувство, което постоянно търси своето място: понякога то представлява биологична зависимост между двама души; друг път се оказва заблуда или самоизтезание; понякога стават опити човекът да бъде обичан чрез имитация на вече познати любови; или пък среща с въпроса защо някой способен да обича избира да се дистанцира...